Рециклиране

Рециклиране


Проблемът: Замърсяване на почвите, въздуха и водите с отпадъци

Нека поговорим малко за отпадъците. Хората произвеждат големи количества отпадъци, които биват най-различни - хранителни отпадъци, строителни, стари телевизори и телефони, найлонови торбички, стари тетрадки и хартии, стари мебели, опаковки от чипсове и шоколад, стъклени бутилки, алуминиеви кенчета и др. Ако просто ги оставим на сметището, всички тези боклуци ще се превърнат в огромни купчини, които ще ни заринат, също така ще замърсят почвата и въздуха и ако попаднат в реките и моретата, ще замърсят и тях. Затова има най-различни решения за справяне с тях - едно от най-разпространените е рециклирането.

Процесът на рециклиране на отпадъците -  пътят на отпадъците.
Какво се случва след като изхвърлим един боклук в контейнера за боклук. В зависимост от това дали сме го изхвърлили в цветните контейнери за рециклиране или в сивата кофа, се случват различни неща. Първата стъпка е една и съща - след като го изхвърлим в контейнера, идва боклукчийския камион, за да го транспортира. Тук обаче започват разликите - ако сме изхвърлили нашата пластмасова бутилка в сивата кофа, тя ще отиде на сметището и след това или ще остане там за следващите 400 години или ще бъде изгорена и с това нейният живот ще приключи. Ако обаче я изхвърлим в жълтия контейнер, след като бъде транспортирана от камиона, тя ще бъде закарана в специален завод за разделяне/сепариране на отпадъци. Камионите изсипват всички събрани бокуци на едни специални ленти, където или хората ръчно ги разпределят по цвят и по вид или специални машини ги разделят. Оттам отпадъците се преработват, претопяват и от тях се създават нови материали, които след това се използват за създаването на нови продукти. И така вашата стара бутилка за вода, може да послужи за направата на нова бутилка за вода или за килим или за тениска или за нещо друго и да заживее съвсем нов живот. По този начин не се налага да произвеждаме изцяло нови продукти и не се налага да използваме още и още природни ресурси, а може да се възползваме от тези, които вече имаме налични. Или казано по друг начин - ако рециклирате, давате нов живот на вашия отпадък и пестите ресурси.  

 

Хартия
Всички пишем на листове хартия и използваме най-различни видове хартия в ежедневието си. А знаете ли от какво всъщност се прави хартията? Истината е, че хартията се произвежда от дървета. Пътят на хартията в миналото започва от древните египтяни и техните папируси, които всъщност са направени от тръстикови растения. Според някои учени първата хартия е произведена в Китай през 2 в. сл. Хр. и така до ден днешен. За производството на 1 кг хартия се използват около 100 л вода. Съвременните заводи използват водата през целия процес на хартията, като 90% от нея се пречиства и се връща обратно в природата. Обикновено във фабриките за хартия се произвежда хартия като се комбинира дъвесинна целуоза и вторична хартия. След това се създават и различни хартиени изделия - картони, тетрадки, тефтери и много други. Важното е, че почти всички те могат да бъдат рециклирани и използвани отново ако са изхвърлени разделно в цветните контейнери. По този начин събраната хартия се връща в заводите и се използва отново в рецептите на много видове хартия и картон и заживява изцяло нов живот.

A screenshot of a video game

Description automatically generated with medium confidence

Пластмаса
За по-подробно описание на проблема с пластмасата - вж. темата “Замърсяване с пластмаса”. 

Пластмасата е навсякъде около нас и е много важно да се стараем да използваме по-малко пластмаса и винаги да я рециклираме, когато това е възможно. Но на първо място пластмасата трябва да може да се рециклира - найлоновите торбички, сламките, памперсите, опаковките от чипс или чашките  за кафе и чай, например, не могат да се рециклират в България. Защо ли? Ето например чашките за кафе и чай - те най-често са направени от композитни материали или казано по-просто в тях има освен картон/хартия и пластмаса под формата на прозрачно фолио от вътрешната страна, което предпазва чашката да не се разпадне от топлата напитка. Сламките и найлоновите торбички пък са прекалено дребни и тънки и трудно може да се извлече нова пластмаса от тях. Памперсите пък са доста замърсени и не могат да се рециклират. Ето защо е важно да избираме продукти, които са или за многократна употреба и най-важното: да изхвърляме всичката останала пластмаса, която може да се рециклира в цветните контейнери, за да ѝ вдъхнем нов живот.

Процесът на рециклиране на пластмасата започва на сепариращата линия, на която пластмасата се разделя по видове.След това тя минава през редица процеси в заводите за рециклиране, докато накрая не се създаде нов материал, който да се използва за производството на други пластмасови изделия като гранули за производство на дрехи или пластмасови опаковки и др. и по този начин да продължи своя живот.

Diagram

Description automatically generated



 

Метали
Металите са най-различни и са част от нашето ежедневие от много години. Първите метали се появяват още в края на каменната ера и оттогава са неразделна част от живота ни. За разлика от пластмасата, металите могат да се преработват отново и отново, без да губят качествата си и така постоянно да заживяват нов живот.  Ако не влязат в контейнера за разделно събиран обаче и се окажат сред природата или на сметище, металите, като кенче от сода например, ще останат там няколкостотин години, преди да се  разградят. Когато са третирани правилно, отпадъците от метали имат  огромна стойност за икономиката, спестяват ресурси и позволяват да запазим планетата по-чиста.

Какво става когато изхвърлим кенчето от енергийна или безалкохолна напитка в цветния контейнер? Първо идва камиона за боклука, взима го и го носи на специални площадки за отпадъци. Там големи магнити разделят металите на черни и цветни защото двата вида метали се рециклират по различен начин.  След като мощните магнити ги засмукат на правилното място, металите се претопяват на висока температура, като след това те не губят нито от обема, нито от характеристиките си, колкото и пъти да бъдат рециклирани. И така вашето кенче от безалкохолна напитка може пак да се превърне в кенче за безалкохолна напитка и така металите да се въртят в непрестанен кръг и да се използват отново и отново.

 

Кръгова икономика и дизайн 

 

Diagram, shape, arrow

Description automatically generated

 

Вече знаем, че пластмасата, например, има много ползи и няма как да живеем без нея, но също така тя създава много проблеми и замърсява околната среда. И тук идва въпросът кое всъщност е проблема - дали пластмасата или начинът, по който я произвеждаме и използваме? А ако имаше начин да се запазят ползите от този материал, като същевременно силно се намалят неговите вредни въздействия? Може би има как - учени и експерти по цял свят в момента се опитват да намерят най-правилния начин това да се случи и търсят отговора в т. нар. кръгова икономика.


A picture containing text

Description automatically generated

Взимам – правя – изхвърлям. Така изглеждат нещата днес. Огледайте се около себе си, заобиколени сте от най-различни продукти, направени от най-различни материали – навярно можете да видите пластмаса, метал, дърво, стъкло, различни влакна и тъкани. Погледнете дрехите, които носите. От какво са направени – от найлон? От полиестер? От вълна? От памук?

Всички тези материали (които използваме за изработката на нашите продукти) идват от света на природата. Това важи дори за пластмасата, за която е необходим нефт като една от основните й съставки.

Нека използваме тениска като подходящ пример. Ако тениската Ви е изработена от памук, този памук трябва да се отгледа някъде и да се събере от фермер, след което да се изпреде на прежда, за да се направи дреха. В тази тениска са влезли много вода и енергия под формата на слънчева светлина и хранителни вещества в почвата. Да не говорим за упоритата работа на хората, които са помогнали да се отгледа памука и след това да изработи този продукт. Най-вероятно след това той е изминал голямо разстояние, за да стигне до магазина, от който пък вие да можете да го купите.

И все пак в повечето случаи тази тениска се изхвърля след кратка употреба (или стои неизползвана на дъното на чекмеджето) и ние купуваме нова. И това не се отнася само до тениските ... ние правим това с много неща. Да вземем пластмасата, склонни сме да я изхвърлим само след една единствена употреба! Купуваме си бутилка с вода, изпиваме я и я изхвърляме или найлоновата торбика, в която купуваме доматите. 

Взимам – правя – изхвърлям. Вземаме природните си ресурси, превръщаме ги в продукти и след това ги изхвърляме, и те стават отпадъци, когато вече не са ни нужни. Природата никога не прави нещата по права линия. Нещата растат, умират и тогава хранителните вещества се връщат в земята, за да може да израсте нов живот. Отново и отново. Именно това е идеята и на кръговата икономика - целта е да въртим ресурсите в кръг колкото се може по-дълго време, след като един път сме произвели нещо и сме използвали природни ресурси, за да го създадем. Целта ни е да го използваме възможно най-дълго време. Ако се върнем на примера с тениската - след като е създадена, целта е да я носим възможно най-дълго време. Ако по някое време вече не я носим, то тогава е добре да я дарим или подарим на някого, който ще продължи да я използва. Той от своя страна може също да я подари на някой друг и така докато най-накрая се скъса, тогава пък може да я зашием и да ѝ вдъхнем нов живот или пък да си я направим на торба и да си пазаруваме с нея. И така тениската ще продължи да съществува дълго след като вече не е е била нужна на вас. И така докато накрая съвсем се скъса и вече не може да се ползва, когато вече ще може да се изхвърли разделно в контейнера за текстил и да се рециклира, за да се превърне в части от килим например.  И така да заживее съвсем нов живот.