Разхищение на храна

Разхищението на храна

Изследователски въпрос: Това е големият изследователски въпрос, който ще води учениците в тяхното изследване по темата. Тези въпроси можем да ги разработим и ние от ТЕМПО, но сме отворени за идеи и предложения. Въпросът трябва да е отворен – да няма един еднозначен отговор или отговор, който може да се намери в Google. Добре е да включва различни области на познанието.

Пример: 

Колко и каква храна ще трябва да вземе със себе си бъдещата мисия на хора до Марс?

Oще въпроси - brainstorming, търсим поне 5, от които да избираме

а) Как (да) бихме могли да гарантираме, че в нашето училище ще спазва баланс и не се разхищава храна

б) Какво ще се случи ако всички по света спрат да изхвърлят храна? 

в)   Може ли 

 

да изберем въпрос и да го облечем в история и автентично оценяване

Допълнителни въпроси: Това са въпроси, които могат да водят изследването на учениците – ще сме благодарни на всякакви идеи:
Примери:

  • Колко храна е необходима на човек дневно?

  • Какво количество храна се изхвърля от едно домакинство средно?

  • Къде по света храната не достига?

  • Как (да) бихме могли да гарантираме, че в нашето училище ще спазва баланс и не се разхищава храна?

  • Какво ще стане ако всички по света спрат да ядат месо?

  • Какво означава затоплящият се свят за земеделието и изхранването на планетата?

Още подвъпроси - търсим списък от поне 10 

Ресурси и идеи: Тук ще се радваме на линкове към най-добрите клипчета и материали (включително картинки и схеми) по темата, които сте срещнали по време на проучването си, включително идеи за дейности с учениците. 

  • сайтове, съдържащи статистики - колко храна ядем средно ден, колко храна се изхвърля, 

Инфографики, таблици и други - от линковете и каквото ние намерим ,

 

https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20170505STO73528/khranitelni-otpadtsi-kak-da-sprem-pileeneto-infoghrafika 

https://www.consilium.europa.eu/media/53325/foodwaste-bg21.jpg

 

План на темата. Тук поставяме основните акценти -  Основните точки и подточки в един урок . Текст, разпределен в подзаглавия и структуриран по важност на материала. 

Логика на подредбата: Въведение. Основни точки и подточки. . Обобщение. Заключение   Приложени дейности* към всяка подточка. 

Разработената тема: Представяме си, че добре разработената тема включва от 3 до 5 страници синтезирано съдържание с  актуалните факти и проблеми, написани подходящо за разбиране от ученици 3 – 6 клас, следващи горната логика.  Добра възможност е да включим и допълнителна, разширена информация по темата, която да е насочена към учителите/родителите (2-3 страници) .  


Хранителни отпадъци

По така описаната тема планираме интерактивен урок (за 40 минути) - стъпка по стъпка правим наръчник за учители, който включва и материали за теглене - презентация/видеа/хендаути/инструкции за дейности 

 

Хранителната система, общо взето, включва всички материали, процеси и инфраструктури, свързани със селското стопанство, търговията, транспортирането и консумацията на хранителни продукти. Също като водата и енергията, храната е основна човешка потребност. Потреблението на домакинството представлява количествата консумирани хранителни продукти и напитки при домашни условия и не включва консумацията в заведения за обществено хранене.


Производството на храна

 

Днес, производството на храна:

  • допринася повече за глобалното затопляне, отколкото всички коли, камиони, самолети и влакове взети заедно;

  • използва 70% от прясната вода, но понижава значително качеството на водата поради използването на пестициди и торове;

  • ускорява загубата на биоразнообразието;

  • е главна причина за обезлесяването и опустиняването.

 

Колко храна се изхвърля?

 

Всеки човек се нуждае от храна, за да функционира нормално. Повечето хора обичаме да си похапваме не само, за да получим достатъчно енергия, от която се нуждаем, но и защото често пъти храненето е свързано с приятни емоции и приятна компания. И все пак според статистиката, една трета от храната в света се изхвърля. По данни на Програмата на ООН по околна среда (UNEP) за 2021г. в България се изхвърлят около 68 кг на човек (почти толкова колкото тежи половин бебе слонче или гигантска панда) на година. За справка в някои от по-бедните страни се хабят средно по едва 8-11кг. на човек на година.

 

Според доклад на ООН за 2020 повече от 920 милиона тона храна се изхвърлят всяка година по света. Според доклад на ООН цели 17 % от храната в магазините, домакинствата и ресторантите отива директно в кофата за боклук.

Сметката показва, че всяка година, с  такова количество храна могат да бъдат натоварени 23 милиона 40-тонни камиона. И за да придобиете още по-голяма представа за какво огромно количество става въпрос - ако паркираме всичките тези камиони един зад друг, опашката ще обиколи седем пъти земното кълбо.

 

Къде се пилее най-много храна?

 

Това звучи малко стряскащо, така че нека се опитаме заедно да видим от къде идва проблемът. Къде всъщност се изхвърля най-много храна? За да си отговорим на този въпрос е важно да проследим цялата верига на производство и снабдяване с храна, защото когато говорим за пилеене на храна, имаме предвид не само това, което ние изхвърляме у дома, но и това, което магазините не успяват да продадат и изхвърлят или това, което се изхвърля в процеса на производство. Защото храната се пилее на всяка една стъпка по пътя от производителя до крайния консуматор - във фермите, в производството, в магазините, в ресторантите и у дома. Сигурно си мислите, че по-голямата част от храната се изхвърля в супермаркета или при производство, но всъщност данните показват, че най-много храна се изхвърля в домакинствата - около 53%, при преработката се губят около 20%, при кетъринг и сервиране се изхвърлят около 12%, а при продажбата едва около 5%. Какво значи това? Че всеки един от нас може да допринесе за намаляване изхвърлянето на храна у дома и по този начин значително да намали общото количество хранителни отпадъци. А защо изобщо е важно да го направим?

 

Защо разхищаването на храна е проблем

 

И така стана ясно, че около ⅓ от храната по света се изхвърля, но покрай нея пилеем и огромни количества вода, земя и енергия. Ето например за производството на една ябълка са необходими 125 литра вода, а за 200 гр пилешко, което похапваме на обяд са използвани 865 литра вода. Същевременно въглеродният отпечатък на похабената храна се равнява на 3.3 Gt парникови газове всяка година. Как така? Ами много просто - ако се замислим за всичко, което трябва да се направи, за да бъде произведена храната ни и целия път, който трябва да измине, за да стигне до нашата чиния, бързо може да си подредим картинката. Обикновено производството на храна започва във фермата, където имаме нужда от земя и вода, там често използваме и машини, транспорт и електричество, така че ето и енергията. След това трябва да бъде транспортирана и доставена до магазина, а след това и сготвена, за което ни трябва дори още повече енергия. И ето как изхвърляйки храна, ние пилеем и всички тези ресурси, използвани за производството ѝ. Пилеем и пари, между 750 милиарда и 1 трилион долара се пилеят всяка година под формата на храна, ако добавим и стойността на природните ресурси, които са унищожени за производството ѝ, сумата достига 1.5 трилион долара.

 

Кое всъщност се изхвърля най-много и каква е връзката с околната среда?

 

В световен мащаб най-голям процент отпадък се генерира при кореноплодните култури, плодовете и зеленчуците където около 45% от продукцията се изхвърля. А иначе най-много се изхвърля сготвена храна, следвана от плодове и зеленчуци и млечни продукти, които често не се съхраняват правилно. 

Съществува и връзка между количеството генерирани хранителни отпадъци и доходите. Държавите в ЕС, които са по-богати изхвърлят повече храна от тези, които са по-бедни. Същевременно във всяка страна има хора, които не могат да си позволят качествена храна, а други купуват прекалено много и изхвърлят немалка част от нея.

И като говорим за различните държави, нека се опитаме да помислим още по-глобално и да си зададем въпроса как хранителните отпадъци са проблем свързан с нашата Земя и нейното благосъстояние. Много просто: световното население постоянно нараства, следователно имаме нужда от повече храна, за да изхраним всички хора. И след като една трета от произведената храна се изхвърля, значи имаме нужда от още повече храна. Да вземем за пример ориза - за да получат по-добри добиви и да могат да произведат повече ориз, фермерите се нуждаят от повече обработваема земя (която пък може преди това да е била гора) или пък с повече количества пестициди, с които да се опитат да увеличат добива. И ето как за да произвеждаме повече храна, трябва да освободим повече земя за земеделие или да оказваме по-силен натиск върху почвата чрез пестицидите. Това е нормален процес, но от друга страна, изхвърляйки толкова много храна, се оказва, че е било напразно, тъй като тези ресурси биват похабявани. Около 1.4 милиарда хектара или 28% от селскостопанската земя в света се използва ежегодно за производство на храна, която не се консумира. Това се равнява на територия малко по-голяма от цяла Канада.

 

Или ако се опитаме да обобщим: производството на храна изисква големи площи плодородна земя. За да се увеличат нуждите за повече храна, често се налага в страните с нисък доход да се създават обработваеми земи на мястото на гори, които се изсичат. Ако се намали разхищението на хранителни отпадъци, това ще доведе до намаляване създаването на нови обработваеми площи и разрушаването на така ценните горски екосистеми.


Агролесовъдството може да намали емисиите

 

чрез създаване на допълнителни „мивки за въглерод“ във фермите.

 

Агролесовъдството, включващо отглеждането и опазването на дървета в земеделски земи или пасища) може да намали емисиите чрез създаване на допълнителни „мивки за въглерод“ във фермите.

 

Въглеродната мивка е всеки резервоар, естествен или по друг начин, който натрупва и съхранява известно количество въглерод-съдържащо химично съединение за неопределен период и по този начин намалява концентрацията на CO2 от атмосферата. В световен мащаб двете най-важни мивки за въглерод са растителността и океанът. Широко практикувана в Централна и Латинска Америка от доколумбовите времена, тази практика също така предпазва фермите от ерозия на почвата и осигурява местообитание за разнообразие от видове.

 

Какво мога да направя аз? 

 

Най бързият отговор е ясен - не пилейте храна. В дома пилеенето се случва най-често, защото не съхраняваме храната правилно или защото сме объркани от всевъзможните етикети за изтичане на срока на годност. Друга важна причина е, че слагаме твърде много в чиниите си и не успяваме да ги изядем. Всичко, което трябва да знаем, са няколко трика и можем да накараме пилеенето на храна да изчезне:

 

Планирайте предварително покупките си и купувайте само това, от което се нуждаете - 

 

Купувайте местни продукти - Живеем в глобализиран свят, в който може да си купим храна произведена на другия край на света без никакъв проблем. Само че, за да пристигне до магазина, тази храна е пропътувала хиляди километри в камион, самолет, кораб или влак и по този начин нейният въглероден отпечатък е нараснал значително и това цялото транспортиране е замърсило околната среда доста. Ако вместо да купувате броколи от Испания (1500км) или грозде от Чили (12 000км), изберете български продукти, то тяхното въздействие върху околната среда ще е по-малко. 

 

Купувайте директно от фермери, за да избегнете дълги снабдителни вериги, които генерират много отпадъци

 

Съхранявайте правилно продуктите - 

 

Каквото остане, измислете му нов начин на приготвяне - 

 

Компостирайте отпадъка - 

 

Горните съвети могат да станат основа на изследователски въпроси и проекти, които да ги потвърдят/отхвърлят

 

Устойчива диета - какво значи това за природата и хората?

 

Какво вече се прави по света и у нас?

 

Хранителна Банка 

Биогаз 

Компост

Ресторанти / готвене с отпадъци / рецепти 

Продукти от отпадъци - крекери, бира 


Дейности.* 

Откриваме/измисляме поне 3 дейности по темата

Какво е нужно, за да създадем работещ вариант за квартален мини базар? До колко ще прави разлика в средата?

Колко важен е етикетът? - какво ни подсказва той, за какво да следим - от къде идва храната, на къде отива, какво съдържа. Създайте Етикет за храна, която има минимален отпечатък върху околната среда


 Дейност е занимание от практически тип:

  • дейности, в рамките на 10-20 мин. всяка, която може да се случи в рамките на един учебен час (45 мин.) 

  • или може да се проведе в рамките на един училищен СТЕМ проект (ориентировъчно: до 1 месец ~4 занимания по 2-3 уч.чaса всяко) 

  • дългосрочни в домашни условия;

Практически  примери за дейности:

  • конкретни игри - да се опишат,  не само име, а  правила, как протича играта/процеса, какво е нужно - материали и др.,, мерки за безопасност, времетраене, къде се провежда, за колко души е подходяща, за каква възраст; 

  • практически приложения - генерално и у дома, обвързани с конкретната описана тема;

  • изследвания, експерименти, опити - провеждащи се в училищна или в домашна среда. Отново, да се опишат в конкретика,  не само име, а  и правила, как протича работният процес, какво е нужно - материали и др.,, мерки за безопасност, времетраене, къде се провежда, за колко души е подходящо, за каква възраст; 

  • видеа & линкове към полезна информация, онлайн игри и ресурси от всякакъв тип - и за учители и за ученици; 

подходящи дейности от всякакъв тип, които могат да се провеждат и у дома (рубриката “ в помощ на родителя” :) )