За какво използваме Земята днес и как ѝ влияе това?
Половината от земята ни днес е заета със земи, които използваме за отглеждане на храна или животни (около 50 %). Горите заемат малко повече от една трета (38 %), а градовете, пустините и други са едва 12 %. Това означава, че половината от обитаемата земя е заета със земеделски земи за добив на различни растения и пасища, на които се отглеждат животни.
Производството на храна изключително много зависи от природни ресурси като почва, вода, биоразнообразие и климатични условия. Земеделието оказва и своето негативно влияние върху тези природни ресурси като изтощава почвата, замърсява водата с използването на пестициди и намалява биоразнообразието като се отсичат гори, за да се освободи територия за отглеждане на храна. Съществуват и някои по-добри земеделски практики, които обръщат внимание и на здравето на почвата и се стараят да се грижат за живота под земята или да пръскат с природни препарати, за да може храната, която произвеждат да е с по-добри качества, но масово произвежданата храна нанася сериозни вреди на околната среда.
Междувременно населението продължава да расте и за да изхраним всички хора на земята, ще ни е нужна още много, много земя, която да обработваме. Толкова много, колкото два пъти цяла Индия или 29 пъти България, а просто няма толкова земя. Същевременно огромни количества храна се изхвърлят всеки ден.
Как храната стига до нас?
Преди да достигне до супермаркета или до пазара, храната е била произведена някъде (може да е в България, но ако говорим например за шоколада, то какаото най-вероятно е било отгледано в Африка или Азия). За производството ѝ са били използвани земя, вода, енергия за машините, с които е обработвана земята и човешки труд. След това тя е била транспортирана до някъде, където да се преработи и какаото да се превърне в шоколад, например. След като е произведен шоколадът, той е опакован, складиран някъде и чак след това транспортиран до супермаркета, където ние да може да си го купим и занесем вкъщи. И така излиза, че за шоколада, който ние си хапваме, са използвани почви и вода от Африка, ток за склад някъде в Европа и гориво, за да стигне до нас.
Производството на храна
Производството на храна днес
- допринася повече за климатичните промени, отколкото всички коли, камиони, самолети и влакове взети заедно;
- използва 70% от прясната вода, но намалява значително качеството на водата поради използването на пестициди и торове;
- ускорява загубата на биоразнообразието;
- е главната причина за обезлесяването и опустиняването.
Колко храна се изхвърля?
Всеки човек се нуждае от храна, за да функционира нормално. Повечето хора обичаме да си похапваме не само, за да получим достатъчно енергия, от която се нуждаем, но и защото често пъти храненето е свързано с приятни емоции и приятна компания. И все пак според статистиката, една трета от храната в света се изхвърля. По данни на Програмата на ООН по околна среда (UNEP) за 2021г. в България се изхвърлят около 110 кг на човек (почти толкова колкото тежи бебе слонче или гигантска панда) на година. За справка в някои от по-бедните страни се хабят средно по едва 8-11кг. на човек на година.
Според доклад на ООН за 2020 повече от 920 милиона тона храна се изхвърлят всяка година по света. Според доклад на ООН цели 17 % от храната в магазините, домакинствата и ресторантите отива директно в кофата за боклук.
Сметката показва, че всяка година, с такова количество храна могат да бъдат натоварени 23 милиона 40-тонни камиона (или горе долу колкото тежат 12 милиона къщи). И за да придобиете още по-голяма представа за какво огромно количество става въпрос - ако паркираме всичките тези камиони един зад друг, опашката ще обиколи седем пъти земното кълбо.
Къде се пилее най-много храна?
Това звучи малко стряскащо, така че нека се опитаме заедно да видим откъде идва проблемът. Къде всъщност се изхвърля най-много храна? За да си отговорим на този въпрос е важно да проследим цялата верига на производство и снабдяване с храна, защото когато говорим за пилеене на храна, имаме предвид не само това, което изхвърляме у дома, но и това, което магазините не успяват да продадат и изхвърлят или това, което се изхвърля в процеса на производство. Защото храна се пилее на всяка една стъпка по пътя от производителя до крайния консуматор - във фермите, в производството, в магазините, в ресторантите и у дома.
Сигурно си мислите, че по-голямата част от храната се изхвърля в супермаркета или при производството, но всъщност, данните показват, че най-много храна се изхвърля в домакинствата - около 53%, при преработката се губят около 20%, при кетъринг и сервиране се изхвърлят около 12%, а при продажбата - едва около 5%. Какво значи това? Че всеки един от нас може да допринесе за намаляване изхвърлянето на храна у дома и по този начин значително да намали общото количество хранителни отпадъци. А защо изобщо е важно да го направим?
Защо разхищаването на храна е проблем?
И така, стана ясно, че около ⅓ от храната по света се изхвърля, но покрай нея пилеем и огромни количества вода, земя и енергия. Ето например за производството на една ябълка са необходими 125 литра вода, а за 200 гр. пилешко месо, което похапваме на обяд, са използвани 865 литра вода.
Същевременно, въглеродният отпечатък на похабената храна се равнява на 3.3 Gt парникови газове всяка година. Как така? Ами много просто - ако се замислим за всичко, което трябва да се направи, за да бъде произведена храната ни и целият път, който трябва да измине, за да стигне до нашата чиния, бързо може да си подредим картинката. Обикновено производството на храна започва във фермата, където имаме нужда от земя и вода, там често използваме и машини, транспорт и електричество, така че ето и енергията. След това трябва да бъде транспортирана и доставена до магазина, а след това и сготвена, за което ни трябва дори още повече енергия. И ето как, изхвърляйки храна, ние пилеем и всички тези ресурси, използвани за производството ѝ. Пилеем и пари - между 750 милиарда и 1 трилион долара се пилеят всяка година под формата на храна. Ако добавим и стойността на природните ресурси, които са използвани и унищожени за производството ѝ, сумата достига 1.5 трилион долара.
Кое всъщност се изхвърля най-много и каква е връзката с околната среда?
В световен мащаб най-голям процент отпадък се генерира при кореноплодните култури, плодовете и зеленчуците, където около 45% от продукцията се изхвърля. А иначе, най-много се изхвърля сготвена храна, следвана от плодове и зеленчуци и млечни продукти, които често не се съхраняват правилно.
Съществува и връзка между количеството генерирани хранителни отпадъци и доходите. Държавите в ЕС, които са по-богати, изхвърлят повече храна от тези, които са по-бедни. Същевременно във всяка страна има хора, които не могат да си позволят качествена храна, а други купуват прекалено много и изхвърлят немалка част от нея.
И като говорим за различните държави, нека се опитаме да помислим още по-глобално и да си зададем въпроса как хранителните отпадъци са проблем, свързан с нашата Земя и нейното благосъстояние. Много просто: световното население постоянно нараства, следователно имаме нужда от повече храна, за да изхраним всички хора. И след като една трета от произведената храна се изхвърля, значи имаме нужда от още повече храна. Да вземем за пример ориза - за да получат по-добри добиви и да могат да произведат повече ориз, фермерите се нуждаят от повече обработваема земя (която пък може преди това да е била гора) или пък от повече количества пестициди, с които да се опитат да увеличат добива. И ето как, за да произвеждаме повече храна, трябва да освободим повече земя за земеделие или да оказваме по-силен натиск върху почвата чрез пестицидите. Това е нормален процес, но от друга страна, изхвърляйки толкова много храна, се оказва, че е било напразно, тъй като тези ресурси биват похабявани.
Около 1.4 милиарда хектара или 28% от селскостопанската земя в света се използва ежегодно за производство на храна, която не се консумира. Това се равнява на територия малко по-голяма от цяла Канада.
Или ако се опитаме да обобщим: производството на храна изисква големи площи плодородна земя. За да се увеличат нуждите за повече храна, често се налага в по-бедните страните да се създават обработваеми земи на мястото на гори, които се изсичат. Ако се намали разхищението на хранителни отпадъци, това ще доведе до намаляване създаването на нови обработваеми площи и разрушаването на така ценните горски екосистеми.
Какво вече се прави по света и у нас?
Изхвърлянето на храна е проблем на развитите държави - колкото повече възможности имаме, толкова по-малко се замисляме за храната, която купуваме и изхвърляме.
Ето например в някои страни има ресторанти, в които се готви само и единствено с продукти, които всъщност са предвидени за изхвърляне... Това не значи, че те са опасни или непременно ще ни стане лошо от тях. Напротив, в тези ресторанти се използват например обелки от картофи и се прави чипс от тях или обелките от лук, моркови и целина се използват за направата на зеленчуков бульон. Или казано по друг начин, готви се с продукти, които обикновено се изхвърлят в нормалните ресторанти.
На други места пък се стараят продуктите, с които готвят, да са не само произведени наблизо, за да не са пропътували половината свят, но и да ги използват максимално много и да няма никакви отпадъци от готвенето им. Не е лесно, но не е невъзможно. Може дори да опитате и сами вкъщи - почернелите банани например са чудесна възможност да си направите бананови палачинки или кексчета, а защо не и да ги пасирате с прясно мляко за смути. Така хем няма да изхвърляте храна, хем ще си хапнете нещо вкусно.
Освен готвене без отпадъци, в много държави, включително и у нас, се дарява храна, за да не се изхвърля. Българската хранителна банка е чудесен пример за това как може да спасим храна и да я дарим на нуждаещите се. А между другото, в София често имат нужда и от доброволци, които да им помагат да сортират даренията. Големи производители на храна или вериги супермаркети даряват различни продукти. С помощта на много доброволци, храната се разпределя и пакетира, за да достигне до нуждаещи се хора из цялата страна. По този начин Българската хранителна банка спасява излишната, но годна храна, която иначе би била унищожена. И вие можете да правите същото у дома. Може да дадете и храната, която ви е вповече, на някой приятел или нуждаещ се възрастен човек.
Какво мога да направя аз?
Най-бързият отговор е ясен - не изхвърляйте храна. У дома пилеенето се случва най-често, защото не съхраняваме храната правилно или защото сме объркани от всевъзможните етикети за изтичане на срока на годност. Друга важна причина е, че слагаме твърде много в чиниите си и не успяваме да го изядем. Всичко, което трябва да знаем, са няколко трика и можем да помогнем пилеенето на храна да изчезне:
- Планирайте предварително какво искате да ядете или какво искате да си купите и взимайте само това, от което се нуждаете.
- Избирайте "грозните" плодове и зеленчуци - също толкова вкусни са, а ако не ги вземете, има голям шанс да бъдат изхвърлени.
- Съхранявайте правилно продуктите - всичко може да бъде прибрано така, че да издържи повече време (бурканите правят чудеса). Научете как и бъдете постоянни.
- Каквото остане, измислете му нов начин на приготвяне - има безброй възможности да развихрите въображението си в кухнята.
- Направете си компостер и изхвърляйте остатъците там.
Презентацията по темата можете да изтеглите от тук.
Не пропускайте да запишете вашия отбор в предстоящия онлайн турнит турнир „Изгубената храна“, който ще се проведе между 16.01.2023 г. - 20.01.2023 г.
Повече за турнира и формата за регистрация може да намерите тук.