Представете си, че сте в гора. Погледнете нагоре! Виждате ли слънцето, както, ако сте на поляна? Не, нали. Това е така, защото дърветата пречат на слънчевите лъчи да достигнат лесно до земята. Освен това, в гората е по-влажно, защото короните на дърветата пречат на водата да се изпари. Така гората създава специални условия, които се харесват на много други видове организми и те живеят там.Ето защо наричаме гората местообитание - дом за много видове. Самите дървета също са такъв дом, при това в различните части на дървото живеят различни организми - в корените, например - червеи, гъби, мишки. По стъблото - бръмбари, кълвачи, сови. А в короните са скрити цял отбор видове - насекоми, птици, влечуги и бозайници. Много често тези видове са толкова тясно свързани с мястото, в което живеят, че не могат да съществуват извън него.
Всички видове са взаимосвързани. Те зависят един от друг. Горите осигуряват дом за животните. Животните ядат растения. Растенията се нуждаят от здрава почва, за да растат. Гъбите помагат за разграждането на организмите за наторяване на почвата. Пчелите и другите насекоми пренасят цветен прашец от едно растение на друго, което позволява на растенията да се възпроизвеждат. С по-малко биоразнообразие тези връзки отслабват и понякога се прекъсват, увреждайки всички видове в екосистемата...
Хранителни вериги
И като си говорим за взаимовръзки, нека си поговорим за хранителните вериги. Повечето започват с организми, които произвеждат собствена храна, например растения. Учените ги наричат производители. Организмите, които ядат други живи същества, пък са известни като консуматори. Еленът, който се храни с растения, се нарича първичен консуматор. Лъвът, който изяжда елена и други първични консуматори, се нарича вторичен консуматор. Разлагащите вещества често са последната връзка в хранителната верига. Разложителите са бактерии и други организми, например микроскопични гъби, които причиняват гниене. Когато растенията и животните умират, тези организми разграждат тъканите им. Това добавя хранителни вещества към почвата, така че да могат да растат нови растения. След това хранителната верига започва отново и така кръговратът на веществата се затваря.
Какво е биоразнообразие?
Биоразнообразието - това са всички различни растения, животни и микроорганизми.
Повечето хора разпознават биоразнообразието по видове — група от отделни живи организми, които могат да се кръстосват. Примери за видове включват сини китове, благороден елен, бели борови дървета, слънчогледи и микроскопични бактерии, които дори не могат да се видят с просто око.
Но – всеки един такъв вид е страхотно разнообразен сам по себе си – всеки индивид се различава от другите по различни белези. Това наричаме генетично разнообразие (разнообразието от гени – основните носители на наследствената информация в живата природа – нещо като файловете във вашия компютър – всеки от тях носи определена информация). Няма два напълно еднакви индивида в природата! Същото е и при хората – ние сме един вид, но всеки от нас се различава по нещо от другите.
Всички организми обитават определена част от природата, в която живеят, хранят се, почиват си или отглеждат малките си. Тази част, която обитава един вид, наричаме местообитание. То трябва да има определени условия, за да може този вид да живее добре в него. Например на лалугерите са нужни обширни открити и сухи поляни с много житни растения и твърда почва, в която да изкопават дупките си. Лалугерът няма да може да живее в гората, защото там тези условия липсват. Но в гората живеят много други видове, на които им харесва там, защото има всичко необходимо – например – кълвачите.
Всички организми са свързани помежду си в сложни връзки, а също и с местата, в които живеят. Цялата тази сложна система наричаме екосистема. Такива са поляните, горите, езерата, морето, реките, кораловите рифове, дори ледените пустини. Разнообразието от всички екосистеми на Земята наричаме биосфера.
Колко голямо е биоразнообразието?
Учените са открили около 2 милиона вида, които живеят днес. И все още откритията продължават. Има много неизследвани области на земята, където учените продължават да откриват нови видове. Те описват хиляди и хиляди нови съществуващи видове всяка година, а през 2021 г. станахме свидетели на някои невероятни нови открития, включително впечатляващи паяци в Папуа Нова Гвинея, наречени на активистката Грета Тунберг, и малък хамелеон в Мадагаскар. Днес не знаем със сигурност колко вида наистина съществуват. Повечето оценки варират от 5 до 30 милиона вида.
Aмериканският учен Алдо Леополд – често смятан за баща на съвременната екология – разглежда живота на земята като сложна и фина система от зъбни колела и отбелязва, че запазването на всяко едно от тях е от изключително значение за бъдещето на природата. Терминът биоразнообразие се вписва напълно в неговите представи и отразява цялата сложност и взаимовръзки в природата.
Зайците в едно място, например, се нуждаят от храна, която им се доставя от растенията в него. Те се съревновават с други животни за тази храна - сърни, лалугери и други тревопасни. Растенията от своя страна, за да растат, се нуждаят от почва и вещества в нея, насекоми - за да ги опрашат и от мравки, например - за да разпространят семената си. Зайците също така се нуждаят и от дом - много често те използват дупки на други бозайници - например лисици, язовци и т.н. Зайците се нуждаят и от други зайци - за да създадат поколение и да продължат да съществуват. А вълците пък се нуждаят от зайци - за да се нахранят. Зайците, обаче, не се предават лесно - те са си изработили различни “оръжия”, за да се предпазят от вълците - например козина, която ги слива с околната среда или дълги крака, за да бягат. Затова пък вълците са развили остро зрение и обоняние, с което могат да открият зайците отдалеч. И също различни тактики на ловуване, за да надхитрят зайците. В крайна сметка всичко завършва с микроорганизмите, които разлагат мъртвата материя до прости вещества и ги доставят в почвата, където те отново се използват от растенията.
Как е възникнало биоразнообразието?
Биоразнообразието на Земята е резултат от 4 милиарда години еволюция – още щом условията в бушуващата млада планета са се поуспокоили, са започнали процеси, които са довели до възникването на живота. Всичко е станало случайно в резултат на добро стечение на обстоятелствата и е продължило много, много дълго – почти 3 милиарда години. Само допреди 600 милиона години, обаче, животът е бил представен от едноклетъчни организми. Едва след това започват да се появяват многоклетъчните. Първоначално във водите на океана, а след това – и на сушата. Всичко това се е случило в продължение на много милиони години.
Биоразнообразието, което познаваме и виждаме днес, се е появило само преди около 50 милиона години, след като Земята се възстановила от удара на гигантския метеорит, довел до изчезването на динозаврите. Днес има наследници на живели по това време организми – папрати, палми, някои риби (акули), крокодили, костенурки и др. И все пак – по-голямата част от живите форми днес са се появили едва в последните 3 милиона години.
Къде е биоразнообразието?
Навсякъде – в дълбините на морето, в жарката пустиня, в тучните ливади и непроходимите гори. От полярните вечни ледове до Екватора. В градовете и селата. Дори в домовете ни (ако погледнете под силна лупа частица къщна прах ще се удивите кой живее в нея!). Можем да го открием дори във врящите гейзери, в смъртоносно кисели води, в свръхсолените езера, в изстиващата лава. Една от най-отличителните черти на биоразнообразието е способността му да завзема нови територии и дори да липсват добри условия – да се приспособи към тях.
Удивителното е, че целият известен ни досега живот, е съсредоточен в един дебел едва 20-километров слой от Планетата, включващ част от земните недра, земната повърхност, океаните и моретата и част от атмосферата. Тази тънка ивица живот наричаме биосфера. Тя, на фона на безкрайната Вселена, показва огромното значение на Земята за биоразнообразието. Ние не познаваме нито една форма на живот, извън тези, които обитават нашата планета.
Къде е човекът?
Човекът е неразделна част от биоразнообразието. Той е част от еволюционния процес и, макар често да забравяме, е част от невидимите връзки, с които функционира природата. А казахме, че тя е сложна система от зъбни колела и всеки елемент в нея има своето огромно значение. Ето защо е адски важно какво правим – как използваме биоразнообразието, как се отнасяме към природата. При това всеки ден, във всяко свое действие!
Как се променя биоразнообразието?
Биоразнообразието непрекъснато се променя – едни видове изчезват, други се появяват. В основата на това са промените в средата – всеки организъм реагира по различен начин и с различна скорост към тези промени. За съжаление понякога тези промени са толкова бързи, значими и резки, че организмите не могат да се приспособят и измират. Над 99% от видовете, които някога са съществували днес са изчезнали. Когато това се случва на планетарно ниво говорим за масово измиране.
В историята на Земята има пет масови измирания, при това само в последните 550 милиона години. Причина за тях са глобални събития с унищожителен характер – например повсеместно изригване на вулкани или познатият ни сблъсък с метеорит, довел до изчезване на динозаврите преди около 65 милиона години. учените по цялата земя ни предупреждават, че вече е започнало шестото масово измиране и ние сме част от този процес.. И за разлика от първите пет измирания, при които причините са съвсем естествени, днешното се дължи в най-голяма степен на човешката дейност. Развитието на нашата цивилизация добавя към естествената еволюция на планетата нови и бързи въздействия (например увеличаване на концентрацията на въглерод в атмосферата, вследствие на индустриалното развитие), на които организмите не могат да реагират или поне недостатъчно бързо, за да оцелеят.
Как животните се приспособяват към трудните условия за живот?
Това е солничното раче – удивително животно, оцеляло до днес от времената на динозаврите. То живее в ужасяващи условия – високи температури, ослепителна светлина и убийствена соленост. Местата, в които живее всъщност са една рядка каша от сол и вода. Нещо повече – в тези места няма други видове, освен него. То има способността да снася два вида яйца – с мека черупка, които се излюпват веднага, и с твърда – които могат да оцелеят цели десетилетия, докато се появят подходящи условия. С високата температура и солеността солничното раче произвежда природно багрило – каротин – да, да – същото, което се съдържа в морковите, тиквите и червените чушки. То му помага да отразява слънчевата светлина, която безмилостно огрява водите и не позволява на солта от водата да навлезе в тялото му. И още нещо интересно – има три очи.
A какви приспособления има човекът, за да оцелява в трудни условия?
Биоразнообразието в България
Наистина – България е надарена с изключително богато биоразнообразие. Нашата страна се нарежда сред водещите в Европа, веднага след Испания, Италия, Франция и Гърция, които обаче имат много по-голяма площ. България е покрита от планини и обширни гори, низини, реки и речни долини, морско крайбрежие и море, скални и тревисти места. Те са под влияние на разнообразен климат – континентален, черноморски или този на Средиземно море. През зимата до нас достига дори влиянието на сибирския и атлантическия климат. Друга причина е, че страната ни е разположена на същински географски кръстопът – на границата на Европа и Азия и съвсем близо до Африка, което е причина страната ни да бъде пресичана от пътищата на много видове, които мигрират между тези континенти. Например белите щъркели с тяхната впечатляваща миграция от Африка към Европа и обратно, някои от които изминават повече от 15000 км от местата за зимуване към гнездата си. Не на последно място в миналото България е била в периферията на ледниковия период и тук на големи територии условията не са били толкова сурови, колкото на други места на континента и по света. Това е позволило на много видове да оцелеят и да се запазят. Някои от тях живеят в нашата природа и досега – те се наричат реликти – остатъци от минали геологични времена. Богати на такива видове са Рила, Пирин, Родопите, Странджа и Стара планина. Реликт например е познатата ни странджанска зеленика – тя днес се среща в Европа единствено в Странджа, а в миналото – на почти целия континент. Или еделвайсът, който е пристигнал в нашите планини отстъпвайки на ледовете през ледниковия период. А след отдръпването им е останал в нашата природа.иод. А след отдръпването им е останал в нашата природа.
Други видове се наричат ендемити – те се срещат само на дадено място – например планина, област, държава и никъде другаде в света. Такива са например пиринският мак, родопският крем, старопланинската иглика, рилският ревен и много други. България е една от най-богатите на ендемити страни в Европа. И причините затова са всички изброени по-горе.
Ползи от биоразнообразието
Биоразнообразието е важно за хората по много начини. Растенията, например, помагат на хората, като отделят кислород. Те също така осигуряват храна, сянка, строителни материали, лекарства и влакна за дрехи и хартия. Кореновата система на растенията помага за предотвратяване на наводнения. Растенията, гъбите и животните, като червеите, поддържат почвата плодородна и водата чиста. Биоразнообразието улавя и задържа въглерода от атмосферата – във влажните зони, в торфищата, в горите и т.н. Всички ние обичаме да почиваме сред природата – да се разхождаме в горите, да се наслаждаваме на цветята по поляните, да почиваме на море или планина. Всичко това не би било възможно без разнообразието.
Не на последно място – биоразнообразието вдъхновява. Много от най-големите изобретения и човешки постижения са вдъхновени от природата. Навигацията, например, сме взели от прилепите и делфините, компютрите – от това как организмите предават наследствената си информация, самолетите – от птиците и хиляди други…
А можем ли да кажем колко струва това биоразнообразие и да поставим цена на услугите, които ни предоставя? Помислете как и проучете дали има начини.
Как се опазва биоразнообразието?
Като предотвратяваме намаляването на биоразнообразието, ние можем да помогнем за запазването на природата на Земята. Някои животни като мечките, например, са особено важни за защита. Учените наричат тези животни ключови видове, защото те са ключът към поддържането на цели екосистеми здрави. Така че, ако спасявате животни като мечки, вие защитавате много други същества.
За да опазваме биоразнообразието трябва преди всичко добре да го познаваме. Ние постоянно откриваме нови неща за него и разбираме по-добре как функционира природата. Това е наистина много важно.
Добрата природа е запазената природа. Тя се опазва като се обявяват защитени територии, в които има някои забрани и ограничения, за да може да се защити от увреждане. Така се опазват и много видове растения и животни.
Но това не може да стане без добри закони и договори, които да насърчават държавите и хората да опазват природата.
Там, където биоразнообразието е изчезнало, увредено и застрашено, предприемаме различни дейности, за да го възстановим. Това може да стане като възстановим средата за живот в това местообитание, например, да осигурим достатъчно вода, или добра гора, или достатъчно храна, или да спрем някакво замърсяване или застояване. А може да възстановяваме и конкретни видове растения и животни.
Но също – като сме пестеливи и разумни в използването на природните ресурси – тяхното намаляване или дори изчезване може да разруши напълно природата.
А в България прави ли се нещо?
О, нашите учени и специалисти са наистина много добри. И правят страхотни неща за спасяването и опазването на различни места, растения и животни.
Например – възстановяват лешоядите в Източни Родопи и Стара планина. Опазват мечката, вълка, дивата коза, глухаря и кълвачите в Рила, Родопите и Пирин. Спасяват царския орел и белошипата ветрушка в Сакар, водните кончета в Поморийско езеро, правят изкуствени острови за птиците и засаждата различни растения в Атанасовско езеро или се грижат за пеликаните по Дунав и около Бургас. Грижат се за горите в Странджа и другите наши планини. Спасяват дюните и морския бряг от застрояване. Изучават природата и изследват процесите в нея. И още, и още.
Голяма част от нашата природа е защитена – включена е в защитени територии като резервати и национални паркове, или в Натура 2000 – мрежата за опазване на природатата в Европа. Много видове растения и животни са защитени от закона.
Може да научиш повече за това как и къде се опазва биоразнообразието като потърсиш повече информация. А може да посетиш някои от местата и да намериш организациите и учените, които опазват. Те ще ти разкажат и покажат как се прави всичко това, а може и да опиташ и ти да се включиш в опазването, изследването и изучаването.
Ще те очакваме, може би ти си следващият известен учен в науката за природата и нейното опазване.
Как аз да опазвам биоразнообразието?
Много неща може да направиш и сам. Не е нужно дори е нещо супер сложно и трудно. Важното е да си наблюдателен, любознателен и да не забравяш колко крехка е природата.
Продължавай да се учиш и експериментираш. Толкова много тайни са скрити в науката и само чакат някой като теб да ги разгадае. Ще се удивиш колко магично е всичко. Включи се различни граждански изследователски групи – така хем ще научаваш повече, хем ще може да споделяш наблюденията си - като броиш врабчетата например и споделяш откритията си. А това е много важно и за учените, които също участват в такива групи, защото им дават нова информация за техните изследвания. Това е наука!
Може също така да участваш в различни акции като доброволец – например за засаждане на дървета, за почистване. Но също и за съвсем откривателски и изследователски дейности. Например – да помогнеш за изграждане на изкуствени острови, или да преброиш прилепите, или да помогнеш да се преместят на безопасно място защитени растения, или да слагаш пръстени на птици, за да могат учените да проследяват миграцията им, или да занесеш ябълки на мечките в Родопите. Има толкова много интересни възможности. Бъди активен и потърси повече информация как може да се включиш.
Иначе другите неща са си общовалидните, за които говорихме при отпадъците, климатичните промени, разхищението на храна. И това е така, защото, както казахме – всичко е свързано и зависи едно от друго. Например – използваната пластмасова сламка, която не е изхвърлена където трябва в крайна сметка ще достигне до морето, където може да направи големи поразии на различни видове животни.