Замърсяване с пластмаса

Замърсяване с пластмаса

Изследователски въпроси: 

Можем ли да живеем без пластмаса?
Ако заменим пластмасата с друг материал, това по-добре или по-зле ще е за природата?

kostenurka

Дейности: 

  • Да изследваме колко пластмаса използваме
  • Да разгледаме какви пластмасови отпадъци има наоколо - по улицата, в парка, сред природата.
  • Ловци на исторически пластмаси - коя е най-старата пластмаса (предмет/материал), която можете да намерите? - Защо е толкова трудно да намерим стари пластмасови предмети
  • Започни пластмасова диета 

Допълнителни въпроси: 

  • Като забраним пластмасата за еднократна употреба това ще има ли изобщо забележим ефект за проблема с отпадъците?
  • Как мога да избегна това, че всеки ден мъкна вкъщи пластмасови опаковки от супермаркета?
  • Какво са микропластмаси и защо са проблем? 
  • Има ли пластмаси, които са по-лоши от други пластмаси?
  • Какво означават номерата на дъното на пластмасовите опаковки?
  • Защо рециклираме толкова малко пластмаса?
  • Не е ли по-добре за природата да използваме пластмасови опаковки, вместо храната да се разваля по-бързо?
  • Повечето веган продукти (извън храната) са направени от пластмаса - като обувките например. Има ли по-добра алтернатива?
  • Като забраним пластмасата това не ни ли кара да ползваме други материали, които са по-скъпи и ни струват повече енергия?

Ресурси и идеи: 

https://www.wwf.org.uk/sites/default/files/2019-08/WWF_Oceans_and_Plastics_KS2_Handbook.pdf 
https://static1.squarespace.com/static/55b29de4e4b088f33db802c6/t/5aec87b2562fa7b8e1f73a8f/1525450683981/PPC_KidsBooklet-08_spreads.pdf 
Plastic free July
Zero Waste Challenge

https://www.stem.org.uk/system/files/elibrary-resources/2020/11/Plastics%20Challenge%20-%20Teacher%27s%20Guide.pdf
https://www.stem.org.uk/system/files/elibrary-resources/2020/11/Plastics%20challenge%20-%20Pupil%20activity%20sheets.pdf
https://emf.thirdlight.com/link/jm2sfqhd9h3p-y9sxnh/@/preview/1?o
https://kids.nationalgeographic.com/nature/kids-vs-plastic

Видеа на български:
https://www.youtube.com/watch?v=OVMWiTET0YE&ab_channel=NationalGeographicBulgaria
https://www.youtube.com/watch?v=z6Cv_Y2sbb8&list=PLM4RaoXQldHkDHiy1RDj4gwKCKBc9wCi-&index=3&ab_channel=NationalGeographicBulgaria 

План на темата:

  • Какво е пластмасата, как и защо е изобретена?
  • Защо днес използваме толкова много пластмаса?
  • Проблемът: замърсяване с пластмаса
  • Микропластмасата
  • Какво може всеки един от нас да направи? 

Идеи за игри:

Избройте всички пластмасови неща около вас и помислите кои от тях:
  • могат да бъдат изработени от нещо други;
  • могат да бъдат използвани повече от един път;
  • могат да бъдат рециклирани;
  • можете да не използвате въобще.

Проучете по групи ползите от пластмасата и проблемите, свързани с нея.
Запишете си всяка полза от пластмасата и всеки проблем, свързан с пластмасата. 
Водете си седмичен дневник за колко и какви пластмасови артикули за еднократна употреба използвате: 

Твоето име: ……………………………

Дата: …………

 

Пон.

Вт.

Сряда

Чет.

Петък

Събота

Неделя

всичко

Пласт-масови тор-

бички

               

Пласт-масови бутил- ки

               

Сламки

               

Пласт-масови опаков-ки

               

Кофички от кисело мляко

               

 

Какви други пластмасови артикули ползва тази седмица? …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

Какво е пластмасата, как и защо е изобретена? 

За какво се сещате когато кажем пластмаса - найлонови торбички, играчки, опаковки от чипс, пластмасови бутилки…? Добре, но знаете ли, че пластмаса се съдържа и в много други неща в ежедневието ни - като например якета, клинове и много други видове дрехи, топките за тенис, дъвките, гъбата за миене на съдове, килимите, касовите бележки, цигарените фасове и много други.

Но как всъщност се е случило така, че пластмасата е навсякъде около нас? Как изобщо е възникнала пластмасата?

Още от Древността, хората са търсили начини да преобразуват различни материали и да създават нови такива, които да им служат за различни цели. Ето например фосилната смола кехлибар се е използвала по нашите земи за направата на върхове за стрели или бижута. На Арабския полуостров пък са използвали естествени смоли като гума арабика за уплътняване и като лепило. Винаги са търсили материал, който да е здрав, лек, гъвкав и лесен за оформяне - на металите, керамиката и други винаги им е липсвало едно от тези свойства. Така през 1850г. Чарлз Гудиър открива процеса на вулканизация (кръстен на бога на огъня Вулкан), при който в нагрят каучук се добавя сяра, което подобрява неговата устойчивост и го превръща в гума. Така се създават и първите гуми за колело и по-късно и автомобилните гуми. От новооткрития материал създават и първите гумени ръкавици. След това редица изследователи доразвиват идеята, добавят нови материали и елементи и през 1869 г. Джон Уесли Хаят създава първия синтетичен полимер и три години по-късно създава и първата машина за леене под налягане на пластмаса.

През 1907 г. се ражда и първата синтетична пластмаса, създадена не от естествени смоли или др. натурални съставки, а от изкопаеми (фосилни горива). Пластмасата от нов вид бързо набира скорост и до 1920-1930 г. се създават най-разнообразни изкуствени материали подобни на пластмасата, като полиестер, стироформ и найлон например. Но истинският бум идва с появата на чорапогащниците.  Преди това жените са носили скъпоструващи копринени чорапи и когато за първи път се появяват изкуствените чорапогащници направени от найлон, които са “по-нежни от коприна и по-здрави от стомана”, всички жени са искали да ги имат. Новите чорапогащници били лесни и евтини за масово производство, за разлика от коприната, при която трябвало да се чака бубите да я произведат. Магазините не можели да смогнат и всяка жена в Америка искала да има от новите чорапогащници, които били по-евтини и по-издръжливи. За два дни били продадени 4 милиона чифта това е два пъти колкото всички хора в София. Междувременно във Великобритания измислили друг вид пластмаса - полиетилен, който пък бил водоиздържлив. Постепенно след Втората Световна Война, пластмасата започнала да се използва и в производството на оръжия, бутилки и много други. А след войната, химичната индустрия, която се е разраснала много заради Втората Световна война, е трябвало да намери ново приложение на продуктите си и вместо за военни цели е започнала да влага пластмаса в  продукти от ежедневието.

И така стигаме до днешни дни, където сме заобиколени от най-различни видове пластмаса, които имат най-разнообразни приложения - покриваме храната си с пластмасово фолио, пием сокове от пластмасови чашки, носим дрехи направени от изкуствени влакна като найлон и полиестер. Днес има над 10 000 разновидности на  пластмаса, като основните съставки, от които се прави са главно суров петрол, газ и въглища.

A picture containing person

Description automatically generated

 

В последните години, учените се опитват да измислят нови видове пластмаса, които да вредят по-малко на природата и да се разграждат в почвата, това са т. нар. компостируеми пластмаси, които могат да се разлагат при определени условия с помощта на определени машини и по този начин да не замърсяват почвата. Това обаче се случва само ако са събрани разделно и закарани в тези специални заводи за рециклиране и компостиране. За съжаление такива заводи все още няма навсякъде и така се оказва, че тези компостируеми пластмаси всъщност отново имат негативно въздействие върху почвата и природата ако не се рециклират правилно. Днес учените продължават да търсят нови видове пластмаса, които да са леки и удобни за ползване, но същевременно да не замърсяват природата. Някои такива пластмаси са направени от царевица или други видове растителни основи, които се смесват с някакви други материали и така се търсят решения. И все още, за да е по-щадяща за природата и да се разгражда, тази пластмаса няма как да бъде толкова здрава колкото фосилните пластмаси, но пък хора от цял свят не спират да търсят нови и нови начини.

На картинката по-долу пък можете да видите тези видове пластмаса, които са най-разпространени в момента:

Видове пластмаса:

A picture containing graphical user interface

Description automatically generated

Защо днес използваме толкова много пластмаса?

По данни на ЕС, производството на пластмаса не спира да расте и ако преди около 70 години (1950 г.) сме произвеждали около 1,5 милиона тона (или колкото тежат един милион и половина бели мечки), то през 2018 г. цифрите достигат 360 млн. тона (което се равнява на 360 милиона бели мечки). Или казано по друг начин между 1950 г. и 2015 г. са произведени 8,3 милиарда тона пластмаса или над 1 тон на човек (колкото една кола изцяло от пластмаса за всеки един от нас), като почти половината се използва основно за направата на опаковки (40%).
И да, пластмасата има много полезни свойства и е почти невъзможно да не я използваме в съвременния живот, но в същото време има и много пластмаса за еднократна употреба, от която нямаме нужда и която нанася сериозни щети на околната среда.
Като цяло пластмасите могат да бъдат разделени на два вида - индустриални и за потребители. А какви са разликите - индустриалните пластмаси са супер здрави, издръжливи и със специални свойства - те създават образа на пластмасата като “материал - чудо”, без който прогресът е невъзможен. Те се използват за тежки машини, супер-здрави материали(рибарски мрежи, бронировки за военни машини и т.н.), супер-издръжливи инструменти, напреднали технологии (батерии, горивни клетки, тн) дори за космически кораби. Потребителските пластмаси много често са точно обратното - те трябва да са много лесни за производство, много леки и много евтини. Те включват и еднократните стоки и представляват много голям част от отпадъците от пластмаса, именно защото не са толкова издръжливи, а ги използваме често.

Знаете ли например, че всяка минута се купуват около един милион пластмасови бутилки, а всяка година се използват около 5 милиарда пластмасови торбички. Средностатистически един български гражданин ползва по 421 пластмасови торбички на година, това прави по повече от една торбичка всеки ден или  871 камиона за събиране на боклуци на ЕКОПАК пълни само с пластмасови торбички. А проблемът е, че в България пластмасовите торбички на практика не се рециклират, а са един от най-замърсяващите пластмасови отпадъци. Междувременно около половината пластмаса в света е произведена само с цел да бъде използвана един път и след това се изхвърля, защото така е по-лесно, по-евтино, понякога по-хигиенично и по-безопасно или защото така сме свикнали. И така днес произвеждаме около 300 милиона тона пластмасов отпадък всяка година, това е почти толкова колкото тежат всички хора на земята взети заедно. 

Какво става с пластмасата след като я изхвърлим? Замърсяване с пластмаса.

Според редица изследвания, от създаването си (1950 г.) до днес сме произвели над 8.3 милиарда тона пластмаса и повече от половината (60%) са се озовали на сметищата или са някъде сред природата и не се рециклират. В България например, всеки от нас изхвърля средно по 17 кг пластмасови опаковки на година, от които по-малко от половината се рециклират. А лошото е, че веднъж озовала се на сметището или в природата, пластмасата може да си стои там стотици години без да се разгради напълно, което има своите негативни последици върху околната среда. Например ако се озове на плажа, то пластмасата не означава само по-грозни плажове. Морските животни могат да се оплитат в по-големи плаващи парчета (остатъци от рибарски мрежи, клечки за уши или опаковки) или да се объркат и да изядат по-малки частици пластмаса и по този начин да се отровят или да умрат от глад.  Често пъти птиците са привлечени от искрящите цветове на пластмасови капачки или други отпадъци и мислейки си, че е храна, ги изяждат. Пластмасата обаче няма никакви хранителни свойства и реално няма как да ги нахрани, а само им запълва коремчетата и не оставя място за истинска храна и така често те умират от глад. 

Timeline

Description automatically generated


A picture containing balloon, aircraft

Description automatically generated

Пластмасата е сравнително лека и може да се придвижва лесно по целия свят. Вятърът лесно я издухва на далечни разстояния, а веднъж попаднала в реките или моретата, лесно стига до океаните. Ето например на островите Питкерн, които се намират в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между Австралия и Южна Америка и на които живеят общо около 45 души, са намерени остатъци от пластмаса от Русия, САЩ, Европа, Южна Америка, Япония и Китай. В същото време островът е трудно достъпен поради опасните коралови рифове и на него няма пристанище. Корабите спират в морето, а хората и товарите се прехвърлят на брега с лодки. Летище също няма, така че единственият начин да достигнат тези пластмаси е през тихоокеанските течения. Пластмасата, която попада в океаните стига до там през реките или моретата, а до там често пъти попада благодарение на вятъра или защото е била изхвърлена не където трябва. Това води до огромни количества пластмасови боклуци, които стигат до водата и просто си остават там…

Diagram

Description automatically generated with medium confidence

Diagram

Description automatically generated

 

Text

Description automatically generated with low confidence


Микропластмаса

Освен видимата пластмаса обаче, има и една друга пластмаса, която е съвсем дребна и често пъти не се вижда с просто око или е съвсем съвсем малка и не ѝ обръщаме внимание, а тя има много опасно въздействие върху природата. Говорим за т.нар. микропластмаса. Най-общото определение за микропластмаса е “синтетични полимерни частици с големина до 5 мм“. Но как се получава тази микропластмаса и как попада в природата?

Лесно, помните ли че някои от дрехите ни са направени от изкуствени материали подобни на пластмасата? И когато ги перем в пералнята, малки частици пластмаса се отделят от тях и изтичат заедно с водата в канала…и оттам в реките, в морето и в океана. А всички тези пластмасови отпадъци, с които са замърсени плажовете или реките….част от тях също се разграждат на микропластмаса и по този начин попадат в почвата и във водата. И така се оказва, че микропластмаса има и в моретата и океаните и с нея се хранят рибите и други морски обитатели, които след това ние изяждаме без да подозираме. Морските животни поглъщат микрочастиците пластмаса по различни начини: мидите и стридите - хранейки се чрез филтриране; рибите и ракообразните - чрез хрилете или директно през устата. 
Според учени от БАН, в нашето Черно море, Около 80% от микропластмасите са влакна и нишки, евентуално от разпадане на рибарски принадлежности (мрежи, въжета, корда) или влакна от текстила – отпадната вода от изпраните ни дрехи, които пречиствателната станция не може да пречисти и др.

А, пък, някои микропластмаси са създадени целенасочено от нас - за да ни почистват по-добре кожата в козметика, glitter-а за декорация, някои дребни мъниста (от пластмаса) и тн. Независимо дали е от разпадане на голям пластмасов предмет или просто много дребна произведена пластмасова част, микропластмасата носи един и същи риск.

Микропластмаси се слагат и в много козметични продукти - червила, кремове за лице, душ-гелове, маски за лице, коса и др. Често пъти ги поставяме на лицето си без дори да осъзнаваме. Микрочастици пластмаса вече са били открити в чешмяната вода и в продукти като бирата и медът. Дори са открити в човешки изпражнения.

Именно защото са толкова малки и лесно преносими, микропластмасата се разпространяват навсякъде, без даже да ги забележим. А защото всичката пластмаса, която изхвърлим в природата, рано или късно ще се превърне изцяло в микропластмаси, проблемът ще става само по-голям и по-голям. Трябва да действаме бързо, защото с времето изхвърлените пластмасови отпадъци стават много крехки и трудни за събиране.

Но освен микропластмасите, обикновената пластмаса също може да има негативно влияние върху здравето ни. Ето например има пластмаси, които не понасят високи температури, а на етикета на дадения съд не се посочва до колко градуса може да се използва той. Ако да кажем сте си взели храна за вкъщи в пластмасова кутия за еднократна употреба е много важно да не я топлите в микровълновата и като цяло да не се слага прекалено топла храна в нея, защото  когато се нагреят някои пластмаси отделят стирен, който навлиза в хранителните продукти и е вреден за здравето ни.
 
Проблемът е сериозен и редица учени правят изследвания свързани с последиците от замърсяванията с пластмаса и микропластмаса, затова е важно да я използваме разумно, да я избягваме когато можем и най-вече да я изхвърляме правилно, за да не попада в морета, океани и почва, а да бъде рециклирана. 

 

Многократна и еднократна употреба

Когато си говорим за пластмаса, често чуваме да се говори за пластмаса за еднократна употреба и пластмаса за многократна употреба. Можете ли да кажете каква е разликата? Огледайте се и напишете/съберете 5 неща от пластмаса, които са за еднократна употреба и 5, които са за многократна употреба. Кои от тези за еднократна употреба могат да бъдат заменени с такива за многократна? 

Пo данни на ООН всяка минута в света се купуват един милион пластмасови бутилки, а годишно се използват около 5 милиарда найлонови торбички. Това означава, че около половината пластмаса, която се произвежда на практика се използва само по веднъж и след това се изхвърля. Замислете се какво би станало ако заменим пластмасовите бутилки с такива за многократна употреба или спрем да използваме найлонови торбички и ги заменим с платнени или такива за многократна употреба. 

Но какво всъщност е въздействието, което има една пластмасова бутилка върху природата, но не само нейното извхвърляне, а през целия ѝ живот? Нека проследим пътя ѝ - как се произвежда и от какви материали, от къде и как са дошли тези материали, как са създадени, след това как е направена самата пластмасова бутилка, как е  след това как е транспортирана, как сме я използвали, как сме я изхвърлили, как са я транспортирали до сметището/фабриката за рециклиране и и какво става с нея след това?

 

Рециклиране на пластмасата 

И така стигаме до рециклирането. Какво е необходимо, за да може пластмасата да се рециклира и всичката ли пластмаса може да се рециклира? Нека се опитаме да си отговорим на тези въпроси. На първо място пластмасата трябва да може да се рециклира - найлоновите торбички, сламките, памперсите, опаковките от чипс или чашките за кафе и чай, например, не могат да се рециклират в България. Защо ли? Ето например чашките за кафе и чай - те най-често са направени от композитни материали или казано по-просто в тях има освен картон и пластмаса под формата на прозрачно фолио от вътрешната страна, което предпазва чашката да не се разпадне от топлата напитка. Така те са много трудни за разделяне едно от друго и това пречи на машините за рециклиране. Сламките и найлоновите торбички пък са прекалено дребни и тънки и трудно може да се извлече нова пластмаса от тях. Памперсите пък са доста замърсени и не могат да се рециклират. Така че, не, всички пластмаси могат да се рециклират. Но пък има и много такива, които могат и които се рециклират съвсем успешно и по този начин заживяват нов живот - пластмасовите бутилки, кофичките от кисело мляко или дори старите телефони могат да се рециклират без проблем. 

Ето защо е важно когато можем да избираме продукти, които са за многократна употреба и най-важното: да изхвърляме всичката останала пластмаса, която може да се рециклира в цветните контейнери, за да ѝ вдъхнем нов живот и по този начин да я превърнем в нещо ново.

Важно е преди да изхвърлим пластмасата за рециклиране, тя да е чиста и ако можем да я смачкаме, за да заема по-малко място. 

Как точно става самото рециклиране ще си говорим в друга тема (вж. темата “Рециклиране”). 

 

Graphical user interface, text, application, chat or text message

Description automatically generated

Пластмасата е лоша, нека я забраним! Дали?

Пластмасата действително има много негативни последици за околната среда ако попадне в нея, но пластмасата има и много важна роля в нашето общество. Нека поговорим за пластмасата благодарение на която сме се развили като общество. Тръбите за водоснабдяване, например, също са от пластмаса. Благодарение на тях може да имаме чиста вода вкъщи само завъртайки кранчето на чешмата. Пластмасата се използва много активно в медицината именно защото е лека, евтина и може да се използва еднократно, което в случая е важно защото може да е максимално дезинфекцирана и да няма риск от предаване на инфекции. Освен в спринцовките например, пластмасата се използва и за много други неща в медицината като например протезите. Благодарение на специални полимери, редица хора, които поради някаква причина са загубили ръка или крак, отново могат да ходят, а някои от тях дори стават професионални състезатели и участват в параолимпийските игри като Blade runner например. Ами каските за скиорите или мотористите, и те са от пластмаса. Пластмасата ежедневно спасява животи и по пътищата. Коланите, както и редица други системи в колите са направени от пластмаса. 

Компютрите, телефоните и какво ли още не също са направени от пластмаса. Да не забравяме, че все пак има над 10 000 вида пластмаса, която до голяма степен определя начина, по който живеем днес. Пластмасата е впечатляващ материал, без друг подобен на него и трябва да оценяваме нейните качества във всички полезни предмети. Именно затова е важно да обръщаме внимание на това какво се случва с пластмасата след като бъде изхвърлена и да рециклираме максимално голяма част от нея, както и да се опитваме да използваме по-малко пластмаса когато това е възможно. Все пак може да вземем бананите от магазина и без допълнителна торбичка или да си носим бутилка за вода и да си я пълним вместо постоянно да купуваме нови. 

Какво ще стане ако заменим всички пластмасови бутилки за вода в магазина със стъклени бутилки? По-добре или по-зле ще е за природата? Помислете за това как се произвежда стъклото и как се произвежда пластмасата, колко ресурси и енергия са нужни, как се транспортират и как се рециклират. 

 

Какво мога да направя аз?

  • Замисли се и прочети повече по темата
  • Когато е възможно откажи ненужната пластмаса (в магазина, в лафката, на пазара…)
  • Замени пластмасите за еднократна употреба с такива за многократна употреба. Например: вземи си бутилка за вода за многократна употреба; носи си платнени торбични; носи си кутия или буркан за съхранение на  храна;, замени мокрите кърпи с платнени. 
  • Изхвърляй разделно и РЕЦИКЛИРАЙ! Важно е!
  • Говори с приятели и им обясни за проблема с пластмасата.
  • Не се отказвай и започни своята пластмасова диета сега! 
  • Изхвърляй пластмасовите си отпадъци винаги на правилните места (контейнерите за рециклиране или ако не може да се рециклира - в общия отпадък), колкото и да е неудобно - винаги взимай със себе си отпадъците, дори и от най-отдалечените места.  
  • Опитвай се да използваш максимално пластмасовите предмети, които имаш (ако са подходящи за това, разбира се).
  • Събирай пластмасови отпадъци от природата (особено от планината и около реките), стига да са чисти и да не представляват риск за теб.
  • Напомняй на близки, приятели и познати да правят всичко гореизброено!
     

Diagram, text

Description automatically generated with medium confidence